История на феновете на Спартак Варна – ULTRAS-BULGARIA.net
Connect with us

ULTRAS-BULGARIA.net

История на феновете на Спартак Варна

Uncategorized

История на феновете на Спартак Варна

Следните редове са писани през 2011 година, като техен източник е сайта www.spartak-varna.net, а думите са на един от лидерите на Соколите.
Част от написаното е неактуално или невярно към днешна дата.


На 24.03.2000 год. бе учреден официален фен клуб „Соколи“, който има за цел да обедини и организира привържениците на Спартак и различните фен-формирования на Соколите във Варна. Клубът бе създаден малко късно в сравнение с подобни нему, защото голяма част от фанатиците на Спартак мразим организираните неща и защото всички сме индивидуалисти и не обичаме да се съобразяваме с измислените от някои други глупости. Все пак надделя мнението за създаването на някаква официална организация, която да послужи за координиране и разрастване на нашите действия, за връзка с ръководството на футболния клуб, за официални срещи с органите на МВР и т.н. Но тази организация е наследник на дългогодишните изяви на фанатиците на Спартак и тяхната безрезервна любов и подкрепа към любимия клуб.

Всичко започва около средата на 70-те години, когато по-запалените привърженици на Спартак започват да се организират в самостоятелна агитка (изобщо не харесвам тази дума) и започват първите си организирани прояви. През този начален период (1975-1984) подкрепата е предимно чрез мощни скандирания и песни за любимия клуб, придружавани постоянно с невъобразим шум, създаван от множество тъпани, тромби, кречетала и всякакви други възможни средства. Завинаги в нашата памет и история остават многохилядните „манифестации“ започващи от стадион „Юрий Гагарин“ и преминаващи през всички централни улици на града, след всяко едно от варненските дербита по това време между Спартак и Черно море. Никога няма да се забрави и едно от гостуванията ни по това време във Шумен, когато там се изсипват над 4 000 фенове на Спартак и създават невероятна атмосфера на стадиона и из града, където пък се изпива цялото налично количество бира и твърд алкохол от централните заведения и магазини, за което свидетелстват и статии във варненски и софийски вестници от това време. Но несъмнено най-голямата изява от това време, а може би завинаги, ще си остане атмосферата, която привържениците на Спартак създадоха по време на мача за КНК с великия Манчестьр Юнайтед, на който и аз имах щастието да присъствам. Над 40 000 запалянковци създадоха неповторима гледка и превърнаха стадиона във врящ вулкан, оцветен в синьо-бяло! Нещо незабравимо!

Небезизвестните водачи и идеолози на агитката от този начален период са Шамито, Румен Жепето, Роман, Кайо, Доньо Дебелия, Боби Марека, Юли, Шилето, Вълка и др.

Следващия период (това за периодите е лично мое виждане) от 1985 г. до 1992 год. е подчинен главно на преминаването на агитката на основите на британския начин на подкрепа. Имахме тогава един лаф: „Повсеместна британизация на масите!!!“ Периода е свързан вече с тоталното разграничаване между агитката и останалата част от привържениците на Спартак. Обособяването в отделен сектор (зад северната врата), подкрепа от първата до последната минута, направата на много нови и разнообразни знамена и шалове, влизането в употреба на бомбички и димки, почти постоянното гостуване по чужди стадиони на групи от 20 до 300 фанатици, доста често и влизане във битки с други агитки. От това време са и постоянните ни сблъсъци с феновете на другия варненски отбор, периодичните ни схватки с привържениците на Левски и ЦСКА (главно във Варна), и по-редките спречквания (като гости и домакини) с фенове на Добруджа, Черноморец, Етър, Шумен, Дунав и др. Този период бе свързан и с големия и постоянен физически и психически тормоз от страна на органите на реда, като на почти всеки мач имаше бити и арестувани наши фанатици. Периода е свързан и с премахването на лидерството или тарторството в нашата агитка и преминаването на безвластния принцип, който важи и до днес в нашия сектор.
Все пак по-изявените и луди глави от това време бяха: Емо Ламята, Моньо, Савето, Касаба, Вили Екстремиста, Иван Мустака, Кънчев Дебелия, Малката Ламя, Иво Дългия, Сашето, моя милост и много други.

Последния период, който всъщност е до наши дни, е свързан със смесването на британската подкрепа с латинската атмосфера по време на мачовете. Друга съществена част, с която се характеризират тези години, е обособяването на отделни (по-големи или по-малки) групи и фракции, с които фенският живот стана и по-интересен.

През 1995 г. се обособи бандата Mladost Boys, която съществува и до днес, и която е в основата на доста от нещата свързани с нашето ултра движение. След Mladost Boys бяха създадени и няколко други фракции, главно на квартален принцип, като Vladislavovo Fans, Arise Guys, Chaika Supporters, Patriarha Boys и Zone Nish, но от тях сега съществуват само Patriarha Boys и S.V.U.D.

Едно от интересните неща свързани с нашата агитка е това, че поне до този момент не сме допуснали навлизане на неонацистки групички в нашите редици и никога не се е вял фашистки флаг от нашия сектор. Факт, с който се гордеем. Това главно се дължи на една голяма група синьо-бели фанатици (главно от Mladost Boys и S.V.U.D., но не само), които споделяха през 90-те години принципите на анархизма. От началото на XXI век сектора ни е аполитичен!

Като цяло сме в състояние на постоянна омраза (избиваща понякога във война) с агитките на Черно Море и Нефтохимик. Не пропускаме, когато има удобен момент, да си разменим „любезности“ и с някои от формированията на Левски и ЦСКА. Изцяло не понасяме и феновете на Добруджа и Шумен. Приятелски отношения с другите агитки нямаме. Като цяло ние сме далече (защото не го искаме) от организираното хулиганство, но и обичаме да доказваме с всички възможни средства и начини нашата любов и преданост към Спартак Варна и принадлежността ни към европейския футболен фанатизъм.
По-известните луди глави от този период са Моньо, Ники Пистълса, Веско Шефчето, Роди, отново моя милост (хе-хе), ТеВеУто, Близнаците, Шпагата, Ханса, Кикито, Дино, Горната, Джони, Джека, Марата и много други крайни фанатици.

Около 2004/05 г. в сектора се зароди младежката банда Youth Firm, която впоследствие се именува Spartak Youth. Създадена тогава изцяло от млади момчета до 18 годишна възраст, групата бързо набра сила и постепенно се наложи като едно от най-сериозните ядра в нашия сектор. Това бе и първата фирма на Коритаре от така наречената „кежуал култура“, която тогава започваше да набира популярност по някои трибуни в България. През тези години бе наложен и девизът ни „Semper Fideles„, изписан както по основните ни знамена и фенски фланелки, така и по десетки татуси.

Около 2008 г. бе сформирана бандата Brigade Hools, създадена от още по-млади момчета, които заложиха както на сериозната подкрепа, така и на някои по-специфични „околофутболни истории“ . Момчетата от тази група бяха и едни от първите в България, които участваха вече в няколко предварително уговорени феърплей срещи с противникови фенове, при това с положителен баланс.
Някъде по това време се създаде и групата „Flower hood“, обединяваща по-крайните фенове от „Цветния квартал“ плюс техни приятели.

(снимка на Brigade Hools, която опровергава малка част от казаното през 2011)

http://ultras-bulgaria.net

Коментари

коментари

Българска информационна страница за ултрас и фен култура от България и света.

Click to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Facebook

Advertisement
To Top