Connect with us

ULTRAS-BULGARIA.net

МИНЬОРСКИ ИСТОРИИ: 2005-ТА НА ПЪТ ЗА ГАБРОВО

Спомени

МИНЬОРСКИ ИСТОРИИ: 2005-ТА НА ПЪТ ЗА ГАБРОВО

Историята е от фен на Миньор с инициали М.М. и е част от други спомени, които привържениците на “Чуковете” събират, по случай предстоящата 100-годишнина по-късно през годината.

Как е преминало гостуването в Габрово през 2005-та година, четем в следните редове:


През 2005 година трябваше да пътуваме за Габрово.
Мачът с “Янтра” бе с особена важност за нас. Ние обаче решихме да разнообразим и вместо с организираната екскурзия на фен-клуба, потеглихме с влак от софийската централна гара предния ден.

Това се превърна в незабравим спомен за мен.

Влакът потегли в 23.55ч в направление Г.Оряховица – Варна, смятахме да слезем в Г.Оряховица, оттам да посетим Велико Търново и около обяд на другия ден да атакуваме Габрово.
И купона започна, имахме достатъчно “огнена вода”, пеехме си нашите песни в купето и тъкмо Ш. си развяваше мъжкото достойнство на прозореца на влака, влезе кондукторка, която с мек акцент нареди “Кой к’во има да вади!” а Ш. заяви че вече бил извадил.

Тръгна си служителката на БДЖ, а ние продължихме и в 3.00 часа дебаркирахме на гара Горна Оряховица.
Влязохме в единственият NON STOP и Мр. нареди на барманката “Кучко пусни Весна..!”.
Онази не бе чувала за подобна певица, но ние си я пуснахме и взе да се развиделява.

Отправихме се към автогарата в града и се качихме на бус, който да ни откара до “Старопрестолния град”.

На един светофар в Търновград, нашият превоз спря и към нас се приближи млада студентка, вътре бяхме само ние, а буса до колене в червен пелин.
Момичето не очакваше да чуе “Влизай, тук е буса на море от любов” ..качи се и бе в истински шокопотрес от нашите песни.

Преди обяд бяхме под Царевец, вече веехме знамена а Ш. се опитваше да се качи на един светофар, незнайно защо.
Хората се кръстеха и питаха дали “Етър” не играе с “Миньор”.

По пладне тръгнахме с влак за Габрово и минахме през “гори тилилейски”.
По време на пътя се опитахме да покръстим едни мюсюлмани във влака и ни свалиха в с.Царева ливада, а там събор на селото..
Зяпнах от учудване, личният ми съсед на гарата в това затънтено село и се хили, и разпитва какъв ни е случая.
Изпихме много бира и следващият влак ни свали в Габрово.

До мача остават три часа, уморени полегнахме на сянка под жълто-черните ни знамена.
По това време агитката пътуваше към нас.
Събуди ни домакина на стадиона. Пита човека вие от Перник ли сте и като получи отговор, реши че сме футболисти “Мале, как ще играете, вие сте преуморени”, предложи ни банята на стадиона и ние умряхме от смях.

Мачът завърши 4-5 за “Миньор”, но това не бе най-важното. Прибрахме се с основната група и този спомен остава завинаги!

Коментари

коментари

Българска информационна страница за ултрас и фен култура от България и света.

Facebook

Advertisement
To Top