ЗЕНИТ В ГРОЗНИ 21.11.2020

Феновете на Зенит се възползваха максимално от последното си по-дълго гостуване тази година – това в Грозни.

Ето как те отразиха визитата в Северен Кавказ на тяхната страница:

“Гостуването в Грозни!

– Последното ни по-дълго пътуване без ограничение в квотата гостуващи фенове.
– Практически пълно отсъствие от Европа, заради карантината.
– Повод да излезем от скучната рутина и да бъдем в компанията на приятели и другари.
– Възможност да се запознаем или да се срещнем отново с кавказката кухня.
– Удачен момент лично да кажем ‘здравей’ на играчът-чикибоец (бел. авт. – Преди дни излезе видео, в което капитанът на Русия и централен нападател на Зенит Артьом Дзюба мастурбира).
– И още много други причини, поради които се отправихме в Кавказ!

Добрахме се, както винаги, по различни начини.
Някои избраха сигурния маршрут с родната двуетажка (влак) в компанията на Е2, папа Женя, Беглеца и други уважаеми фенове.
Други избраха постоянните спирания за пушене, крайпътните кафета, шофьорът Дима и всички постоянни атрибути на пътуванията с автобус.

Някои предпочетоха директен полет Москва – Грозни, съкращавайки времето за пътуване до минимум. Повечето решихме да се възползваме от изкусителната оферта на авиокомпания “Победа”, заемайки на практика целия самолет и да летим от Санкт Петербург до Владикавказ ден преди мача.

При пристигането се разделихме на групи според интереси си. Някои тръгнаха да се наслаждават на красивите планински гледки и други природни забележителности.
Някои на екскурзия, за да се запознаят с историческото минало на региона и местните традиции.
Малка част… предпочетоха компанията на далечните от футбола свои втори половинки и бързо се скриха от осъждащите ги погледи на сънародниците им.
Други, основно тези, които за пръв път бяха в Кавказ, отидоха да почетат паметта на загиналите в едно от най-тъжните места за нас – училището в Беслан. (бел. авт. – През 2004г. чеченски терористи нахлуват в местното училище и задържат като заложници най-малко 1200 деца и учители. След 2 дни преговори, руските специални части щурмуват сградата, но по време на спасителната операция терористите убиват над 300 души, основно деца.)
Лъвският дял от групата ни се установи в едноименния хотел “Владикавказ” и веднага се впуснахме в търсене на приятни местни заведения.

Гостоприемната Осетия, с отличната кавказка кухня и разнообразие от напитки ни посрещна точно както очаквахме. Вкусно месо, огромен брой неща за ядене, най-свежите зеленчуци и разбира се традиционните местни деликатеси. За усвояването на сухата храна ни помогнаха и много домашни напитки.

Някои безотговорни другари бяха толкова увлечени от гастрономическото турне във Владикавказ, че се върнаха точно за тръгването с наетия от нас страховит Икарус.
В Осетия (Владиказваз се намира в Северна Осетия) ни разочарова само едно. РФС (Руската Футболна Федерация) със своето умение да съставя разписания на мачовете, не ни даде възможност да посетим мача на Аналия (така наричат Алания Владикавказ) и да поздравим “приятелите ни”, тъй като техния мач бе по същото време с нашия в Грозни.

Втория ден започна със закуска, по врем на която феновете с понижена социална отговорност успяха да навлязат в състояние на неизползваемост, за което бяха порицани, а някои и наказани от по-старшите в групата.
Странно, че някои, сред които и солидни/стабилни хора на години, в едно от малкото екстремни гостувания имат за цел да се напият до припадък и да не могат да излязат от това състояние до Пулково (летище на 15км от Санкт Петербург).

На границата (да, вътре в Русия), ни провериха щателно, като ни поискаха и сертификат/документ за липсата на коронавирус.
Пристигайки в района на стадиона, някои от момчетата отидоха да хапнат в кафене, на изхода на което ги чакаха група местни младежи, които се смятат за фенове.
Липсата на общи ценности, интереси, традиции, концепции, вкусове и най-важното – желание, не позволи началото на ‘диалог’. Тръгнахме към сектора за гости, а чакалите, както се очакваше, се отдръпнаха на десетина метра.
Минавайки покрай паркинга, където в близост бяха много служители на сигурността, чакалите придобиха смелост и скочиха на по-изостаналите отзад, но веднага започнаха да.. (тук са ползвали израз, който на български би звучал нещо подобно на – да ядат дървото) от подготвените за подобен развой фенове на Зенит. ‘Дрането на животни’ бе спряно от охранителите, но с цел задържането само на някого измежду нас. Своите не оставихме и с изключение на един, който бе уцелен с нещо отстрани главата и се нуждаеше от шевове, всички влязохме на стадиона, за да отдадем последните си сили в подкрепа към любимия отбор.

Приблизително 200 души в сектора демонстрирахме качествена подкрепа, понякога разреждайки я с послания към най-обичания ‘диванен футболист’ в Русия. Мача завърши наравно, 2:2.

След това – традиционното едночасово стоене пред автобусите, поздравихме и двете момчета, които отбелязаха своите стотни гостувания със Зенит и тръгнахме да се прибираме по различни начини.

Определено това беше едно от най-добрите пътувания до Чечня. Благодарим на всички, които се опитаха да направят това гостуване по-добро и по-интересно.
Срам за онези, които под влиянието на своите лоши навици и пристрастия губят човешкия си вид, особено при подобни пътувания.” – завършват феновете на Зенит.