Connect with us

ULTRAS-BULGARIA.net

СПОМЕНИ: СПАРТАК ВАРНА – МЮНХЕН 1860

източник: sechzger.de

Спомени

СПОМЕНИ: СПАРТАК ВАРНА – МЮНХЕН 1860

Следните редове са спомените на един германец за гостуването му във Варна през 1996-та година, когато Спартак и Мюнхен 1860 се изправят един срещу друг в груповата фаза на турнира Интертото.


Спартак Варна – Мюнхен 1860, 2:1, 22.06.1996г

“Донякъде се чувствам като дядо си, пишейки спомените си за този мач. Планиране на пътуване без мобилни телефони, интернет, google (карти) и никакви WhatsApp групи или чатове, само оскъдната информация от вестника, която изглеждаше така:

“За първата международна среща от 1969 насам, Мюнхен 1860 и главния спонсор “Ambiente Reisen” организират полет с отбора и нощувка в Златни пясъци за 650 германски марки.” – тогава получавах 800 марки и първата ми мисъл бе “това е цяло състояние, ща караме с кола”.

За целта обаче разполагахме само с едно старо BMW, с един потенциален шофьор получил книжката си седмица по-рано. Родителите му категорично ни забраниха този вариант и така остана единствено офертата със самолета.

За България ни трябваха и паспорти, но това не беше проблем, защото можехме да кандидатстваме ден преди заминаването и да ги получим на следващата сутрин, но остана проблемът с “професионалното училище и задължителното свидетелство”, тъй като се тръгваше в петък на обяд.

Обадих се в училището в 8 сутринта, че ще дойда по-късно, защото ще бъда на лекар, заради стомашни болки. В това време си взехме паспортите. Отидох до училище, в раницата ми имаше тетрадка, дрехи (бел: авторът говори за някакво лятно-спортно училище, не става много ясно), както и знамето на Олхинг, разбира се. С краткото ми появяване вече се считах за присъстващ и така проблемът със свидетелството за присъствие отпадна. След 10 минути обясних на учителя, че болките ми в корема са отново на лице и по предлог, че си тръгвам към дома, всъщност се отправих към летището.

Там вече имаше и други фенове на Лъвовете (бел: прякор на Мюнхен 1860). Някои бяха дошли от Англия, от Европейското по футбол, прекъсвайки изкарването си там, за да летят до Варна и да подкрепят Мюнхен.

До България пътувахме със самолет Tupolev 154m от българските авиолинии. Със сегашните ми познания за машината, не бих се качил на нея отново.

Служителите и играчите на клуба се настаниха в предната част на самолета, а ние феновете в задната му. От една страна, всеки имаше по няколко седалки място, от друга обаче имаше много малко за ядене. Поне пиенето беше в изобилие.

Пристигайки във Варна играчите бяха откарани до техния хотел, а ние до Златни пясъци.

В автобуса изрично ни предупредиха да обменяме пари единствено в хотела, в който бяхме отседнали. Така направих и аз, като обмених 50 марки. Въпреки това, други се подведоха от местни, които предлагаха 10% по-добър обменен курс, само за да гледат тъпо по-късно, когато разбраха, че са им дали не български левове, а румънска валута, при това многократно по-малко от стойността на даденото.

Въпреки всичко изкарахме хубав ден и приятна вечер с много пиене. Хубаво бе да си с “Лъвовете” навън.

Събота, денят на мача: Въпреки продължилата дълго вечер, се събудих рано и намерих повечето от нашите във фоайето на хотела, готови за Варна, за да видим града преди мача.
Организирахме се с такси, а нашият нов приятел таксиметровият шофьор ни показа не само катедралата и пазарът, но и няколко красиви гледки, както и дома му. За съжаление нямам много снимки, защото “24er-Аналогова” филмова камера трябваше да ми стигне за всички мачове. (бел: авторът посещава всички мачове от груповата фаза).

Дойде време и за причината за нашето пътуване. Стадионът на Спартак изглеждаше, като че не е пипан от построяването му.
Йорг Алтоф, тогава репортер на Abendzeitung, днес директор в Bild Süd, тогава написа: “Скандални условия в Интертото.. в стар, разрушен стадион край Черно море, където стълбовете на осветлението приличат на ръждясали улични лампи, а на трибуните расте трева.”

Това не се отрази на нашето настроение, феновете на “Лъвовете” поставяха своите знамена на оградата, чиято трибуна полицията бе обградила.

Няма нищо вълнуващо от мача, което да се съобщи, освен група българи, които откраднаха едно знаме, закачено малко по-далеч от нас. Това предизвика емоция у някои от по-разгорещените фенове, но вече бе късно, знамето го нямаше.

Така завършва и този спомен. Успяхме да поговорим с Томас Милър, който дойде да поговори за малко с нас, иначе нямахме контакт с играчите, въпреки че пътувахме заедно, а аз вече се готвех за пътуването до Опава.”

Превод: ultras-bulgaria.net

Коментари

коментари

Българска информационна страница за ултрас и фен култура от България и света.

Facebook

Facebook 2

Advertisement
To Top