ИНТЕРВЮ С УЛТРАС ДОБРУДЖА

Добруджа е един от старите клубове в страната, отбор с традиции, видял и изстрадал много през годините. Днес отбора играе във “В” група, борейки се за промоция в “Б”.
Въпреки слабите игри през последните сезони, сътресенията в клуба и въртележката между “Б” и “В” група, феновете на тима не го оставят.
Станислав и Траян се явяват лидери, или както те предпочитат да ги наричат – организатори на жълто-зелената агитка.
Двамата се съгласиха да отговорят на нашите въпроси, а ние без да губим повече време, ви ги представяме.

– Здравейте, представете се. Откога посещавате мачове на Добруджа?

Станислав: Казвам се Станислав, на 26г. Подкрепям отбора от както се помня, но първите стъпки в агитката са ми от преди 10-на години.

Траян: Казвам се Траян, на 26 години. На стадиона съм от много малък, а в агитката от сезон 99/00.

– Как станахте фенове на отбора и защо избрахте да подкрепяте именно Добруджа, а не някой от грандовете например?

С: Татко ми ме заведе през 90-те години на мач срещу ЦСКА и веднага корема ми се сви на топка, винаги след това особено в силните години, само докато наближавах стадиона и чувах топката, докато загряват и корема ми се свиваше, няма как да подкрепя някой гранд, след като Добруджа ми дава всичко, а и това е отбора на родния ми град!

Т: Подкрепям Добруджа най-малкото, защото съм от Добрич. Нашият отбор е най-именитият в района.

– Разкажете ни повече за феновете на клуба.

С: Феновете на отбора сме малко, но верни! Организирана подкрепа съществува отпреди аз да съм на стадиона. За домакинските срещи си имаме сборен пункт, а за гостувания по интернет, по срещи. Общо взето бройката ни позволява и с няколко телефона да се съберем.

Т: Аз откакто ходя, винаги е имало организирана подкрепа. По-скоро бих казал самоорганизирана. Стараем се сами да си организираме всичко.

– Как сте настроени политически?

С: Не мога да отговоря от името на всички.

Т: Всичко българско и родно любим, тачим и милеем.

– Много от старите и традиционни отбори западнаха или западат. Техните агитки намаляха, а някои и изчезнаха. Влияе ли това на вашата група и каква е числеността ви към днешна дата?

С: Никога не сме били масова агитка. Естествено, че групата, в която играем дърпа хората назад и сме по-малко. Към момента групата ни се състои от около 40-50 човека, но има доста мачове, в които не сме повече от 20-30.

Т: Нормално е да оказва влияние. Ние 7-8 години поддържаме едно ядро от 30-на човека, а в някои от важните ни мачове нарастваме двойно.

– В момента отбора ви се състезава във “В” група. Как върви сезона?

С: В момента сме първи, като имаме много добър отбор и само отбора на Дунав (Русе) ни е конкуренция, но след мача в Русе на 24-ти март се надявам да сме с единия крак в “Б” група.

Т: Прекрасно – на първо място сме. До момента сме единственият отбор в нашата група, който няма загуба.

– Разкажете ни за най-доброто ви представяне според вас, като домакини и гости.

С и Т: Като домакини през 2009г. срещу Спартак (Варна), през 2011г. срещу Ботев (Пловдив) и донякъде 2011 срещу Локо (Пловдив). Гостуванията през 2008г. в Силистра, последните 2-3 във Варна на Спартак и през 2004 на Несебър. Това са по-забележителните през последните години.

– Какви са отношенията ви с ръководството на отбора?

С: В момента са много добри, особено след като виждаме, че наистина ръководството искат да направят силен отбор и да се повиши качеството на работа в ДЮШ.

Т: В добри отношения сме.

– Много агитки изпитват проблеми с охранителните органи на техните срещи. Вие имате ли такива, как протича охраната на ваши мачове?

С: Да имаме, в зависимост от това кой е на смяна. Откровено има полицаи, които идват да се заяждат с нас. Но има и такива, с които се разбираме, няма пререкания и мачовете преминават спокойно.

Т: Нашите мачове се охраняват от полицията, няма частни охранители, нито стюарди. По принцип нямаме проблеми с органите на реда, освен в случаите, когато господата решат да си избиват комплексите чрез терор над нас.

– Имате ли приятели и врагове сред българските агитки?

С: Има групи, с които сме в добри отношения – Нефтохимик например. Уважаваме се с Пирин и Славия – които ни подкрепиха в трудни за нас моменти.

Т: Поддържаме приятелски отношения с момчетата от GF`97(Green Fighters ’97 – Нефтохимик). Иначе с особен заряд са мачовете по оста Добрич – Варна.

– Какво мислите за сблъсъците между агитките, уговорените боеве и тн?

Т: Като български националисти, като цяло сме против това, но това не означава, че ако бъдем провокирани, или предизвикани, ще избягаме или ще се предадем без бой.

– Какво мислите за Ултрас сцената в България?

С: За жалост само на определени места е на добро ниво.

Т: Че е доста слаба, в сравнение с останалите страни.

– Вашият личен топ 3 на България?

С: 1. Ботев Пд, 2. Левски/ЦСКА, 3. Локо Пд.

Т: 1. Ботев Пд, 2. Локо Пд, 3. Левски/ЦСКА.

– Кои са мачовете, които няма да забравите никога?

С: Победата срещу Нефтохимик в Добрич с 2:1, в последния ни сезон в “А” група през 2002/2003г., тогава Нафтата ни изравни в 88-та минута, а в 90-та ние бихме.
Както и 98-99 някъде, 1:1 с тогавашния шампион Литекс, когато изравнихме в 88 мин.

Т: Добруджа – ЦСКА 1:1. Мисля, че беше 93-94г. Добруджа играха изключително силно през целия мач, а в продължението защитник на гостите изби от гол-линията.

– Как виждате Добруджа и агитката ви, в следващите 2-3 години?

С: С този отбор, който е в момента, виждам догодина топ 4 на “Б” група, а ако няма по-сериозни кандидати за А група, защо не и да се борим за елита. Ако отбора върви нагоре и агитката ще се увеличава.

Т: Ако успеем да спечелим промоция за по-горната група и отбора успее да се задържи в горната половина на класирането, очаквам да се върнат част от по-старите фенове. А също така и “свежа кръв” да се влее сред нас.

– Какво бихте желали да кажете като финални думи за нашите читатели?

С: Подкрепяйте си родните отбори! САМО ДОБРУДЖА!

Т: Да сме горди, че сме българи! Поздрави на екипът ви.

Ултрас България | ULTRAS-BULGARIA.net