ИНТЕРВЮ С ЕКИПА ПИВО – ВАРДАР СКОПИЕ

Какво е футболен уикенд без бира и какво е бира без малко футбол – това е въпрос, чиито отговор знае всеки от нас. Знаят го и от “Екипа Пиво”, малката група, част от добре известните на всички ни “Комити” – основната сила зад ФК Вардар Скопие.

Свързахме се с тях, за да ни разкажат малко повече за себе си, за сцената в Скопие и Македония, а не пропуснахме да ги попитаме и за нашата действителност.

– Здравей, представи се пред нашите читатели.
– Преди всичко, поздрави на “Ултрас България” и благодаря за интервюто. Роден съм през 1986г. и от 12-годишна възраст съм на Западната трибуна, а активно следвам Вардар, у дома и на гостувания, от 2001-ва година.

– Кога и как бе сформирана вашата група?
– Официално, “Екипа Пиво” се появи със свой собствен флаг на 3-ти март 2015-та година на гостуването в Кратово срещу Силекс. От тогава до сега, знаме “Пиво” може да се забележи на много надпревари с участието на Вардар.

“Екипа Пиво” бе сформирана съвсем спонтанно от дългогодишни и активни членове на “Комити – Запад”, без да са били правени планове да функционира като подгрупа или нещо повече, затова и се смятаме за екип, вместо за подгрупа, тъй като правим разлика между двете понятия.

Името дойде от само себе си, тъй като преди, по време и след мачове на Вардар се консумира особено много бира, наред с други алкохолни напитки. Членовете на групата са честни, истински момчета, които освен любовта към Вардар, споделят дългогодишно приятелство, движат заедно, събират се на еднакви места, имат подобни възгледи за живота, слушат еднаква музика и тн.

– Колко души наброява “Екипа Пиво” и присъединяват ли се други фенове на Вардар към вас?
– Значение има вида игра, съперник и тн, но като цяло бройката ни е 10 активни и около 40 пасивни.
Както споменахме по-рано, групата ни се състои от момчета, които движат много години заедно, но това не значи, че сме напълно затворени. Когато има мач, всеки истински фен на Вардар е добре дошъл да движи с нас преди, по време и след мач, но сме твърдо против всякакви доносници и печалбари, а и те самите дистанцират от нас, тъй като не могат да ни окажат влияние.
Единственото, което е за наистина затворен кръг хора, това са нашите артикули – тениски, суичъри и др.

– Разкажи ни малко за “Комити-Запад” и историята на групата.
– “Комити-Запад” се създаде лятото на 1987-ма година. Преди това на Западната трибуна на “Градския” в Скопие можеха да се забележат знамената на “Универзалци”, “Робакси”, “Red Black Army” и други. От 1987-ма до ден днешен, главна и основна група е “Комити-Запад”, която пък е съставена от няколко подгрупи.

Не бих желал и не мога да дам подробна информация за самите подгрупи, тъй като всяка си има своята история и причини. Все пак ще спомена някои от тях, които са сред активните в момента – “Клуб”, “Комити-Маджари”, “Комити Ченто”, “Комити Кисела Вода”, “Комити Драчево”, “Skopje Casual Squad” и др.

– Подобно на всяко друго движение и вие имате своите възходи и падения, каква е ситуацията днес?
– В момента ФК Вардар е във финансова криза и с неясно бъдеще, тъй като основният финансов благодетел на тима – Сергей Самсоненко е пред напускане. Това се дължи най-вече на промяната във властта в държавата, тъй като тук всеки политик с малко повече власт гледа да “изцеди” на максимум всеки, който по някакъв начин инвестира в нещо, без значение за каква област става въпрос.. Но това е друга тема, която за жалост рефлектира както върху спорта в Македония, така и върху Вардар в частност.

Домакинските ни мачове този сезон се играят на друг стадион, основно този на ФК Маджари, който се намира в предградията в източната част на Скопие. Това е така, заради голямата сума, която трябва да се плаща за “Градския” (ние не го наричаме “Арена”), а с финансовата криза Вардар не може да си го позволи.

Според мен, това не рефлектира върху посещаемостта, тъй като всеки, който обича Вардар, би следвало да е с отбора навсякъде.

– Да поговорим малко за групите, с които поддържате приятелски отношения, кои са те и как започна всичко?
– “Комити-Запад” официално има две приятелства – с “Ултрас Гелзенкирхен” (ФК Шалке 04) и “Войводи Тетово” (ФК Тетекс Тетово).

Отношенията ни с феновете на Шалке датират от 2004-та година, когато Вардар гостуваше там за тогавашният турнир “Интертото”. Те стартираха съвсем случайно, когато “Loyal Fans” – тогава отделна група от Северната трибуна, от 2006-та част от “Комити”, бяха пресрещнати от “Ултрас Гелзенкирхен”, но вместо да бъдат нападнати, немците са се отнесли с тях приятелски. След размяна на контакти, започнаха да се разменят и визити – техни фенове на наши мачове и наши на техни, като например в София на мача Левски – Шалке.
След като през 2006-та “Loyal Fans” се присъединиха към “Комити”, то и приятелството със Шалке стана цялостно, общо.

Дружбата ни с “Войводи Тетово” датира от края на 90-те, но бе официализирано преди 10 години. Преди това имаше съперничество между нас, но тъй като огромен брой етнически албанци живеят в Тетово, по стечение на обстоятелствата се сближихме, особено по времето, когато подкрепяхме Националният отбор.

– А кои са вашите врагове, навярно основен за вас е ФК Скопие, които са подкрепяни от албанците в града?
– Най-голям враг на всеки фен би трябвало да му бъде държавата и по-точно нейните институции – полиция, съд, медии, федерация… Но при нас не е точно така.

Без дилеми, може да кажем че най-голям враг за нас са така наречените “Шверцери” (Shvercerat), които са основната група на ФК Слога Югомагнат – отбор от квартал “Чаир” в Скопие, за който викат етнически албанци. Този отбор умря преди няколко години и се създаде ФК Шкупи (Скопие на албански), след обединение между ФК Албарса и ФК Корзо. Играят със старата емблема на ФК Слога и на същият стадион, а зад тях са “Шверцери” и всички албанци в града.
Разбира се, това е един политически, сепаратистки клуб, нито повече – нито по-малко, както и техните фенове.

Колкото до това дали има близки контакти между “Комити” и “Шверцери” – не, не много. Основно, когато има дерби се случват засечки из централните улици на града, тъй като на тези мачове е забранено присъствието на гостуващи фенове.

Основната разлика между нас и тях е тази, че ние се придържаме към неписаните кодекс и правила, докато те използват ножове и други оръжия. Това лято едно младо момче, което бе част от “Комити” Никола Саздовски – “Саздо” бе убит от 3-ма техни “фена”, посред бял ден, а полицията, която разбира се е техен приятел, кри случая в продължение на 5 дни – достатъчно време за един от тях да избяга зад граница, който между другото е роднина на политик от албанската партия в страната. Два месеца преди това имаше друг случай, в който пребиха тежко друго 17-годишно момче, което бе пратено в болница в много тежко състояние, но за радост оцеля. Полицията, разбира се, все още търси нападателите..

Иначе за наши опоненти трябва да спомена и “Чкембари” (Пелистер Битоля). Наш добър и стар опонент, с който винаги са ставали хубави македонски дербита, но и тук, “благодарение” на политическата ситуация в страната, мафията във Футболната Федерация на Македония и други институции, и това дерби замря.

– Мнението ти за сцената в Македония?
-Мисля че нивото на сцената ни е на най-ниското възможно, от независимостта на Македония до днес.
Според мен, това се дължи основно на нисък процент на ултра култура и фенски манталитет. Разбира се, тук могат да се добавят и политическата ситуация в страната, влиянието на някои политически групи върху фен групи, по-конкретно върху лидерите, за да ги ползват за свои лични и користни цели. Като цяло, това е навсякъде в Македония – къде повече, къде по-малко, затова и нашата сцена е най-мизерната на Балканите.

– А какво мислиш за българската?
– България има солидна ултрас сцена! Особено големите 4 – Левски, ЦСКА, Ботев и Локомотив Пловдив, но мога да спомена и Берое, Славия, Локо София, Черно море и др.

– Смяташ ли, че е възможно искрено приятелство между български и македонски групи? Все пак сме толкова близки и еднакви.
– Към момента, не мисля че е възможно да се случи официално приятелство между българска и македонска група. Най-вече, заради писания от типа “Македония е българска” или “Българи – татари” на една част от феновете и от двете страни.

Сега, ясно е че има и ще има лични контакти, особено за тези от нас, които следим ултрас сцените извън собствените си страни, с цел да сме запознати или просто да се вдъхновяваме.

Съгласен съм, че има много общо между нас, но също факт е и че има много разлики. Въпреки това, със сигурност мисля че шовинизмът и огромната омраза трябва да бъдат оставени настрана.

– Участват ли феновете на Вардар в политически събития и въобще вашите настроения извън спортните такива, мнението ви за договорът между Македония и Гърция, проблемът с албанците?
– “Екипа Пиво” не участва в никакви политически движения и събития. Това е против нашите принципи. Разбира се, всеки от нас е патриот и си обичаме земята, но когато сме на трибуните сме зад Вардар и не мешаме футбол и политика.
Всеки, като човек със собствена позиция, може да присъства на дадени събития, но в никакъв случай да не замесва името на групата.

Колкото до “Комити-Запад” като група – била е, е и ще си остане патриотична такава, което е ясно и от името, но и от цветовете, част от песните и знамената. Понякога взима участие в демонстрации, като тази срещу промяната на конституцията на страната с цел смяната на името, щото му е хрумнало на някой от село Муртино, заради натиска от ЕС и “да вървим напред”..

Не мисля че има група в Македония, която да е съгласна за договорът между Македония и Гърция. 90% от групите изразиха своята позиция, а и взеха участие в протестите срещу това, които се проведоха в Скопие през последните месеци. Заради това и към момента има примирие между нас.

Проблемът с албанците в Македония е че тях ги защитават като белите мечки. Имат по-големи права от нас. Във всяка държавна институция 25% от работещите трябва да са етнически албанци. Голям процент от тях не плащат данъци. Техните политици са бивши терористи от UCK (на бълг. “АОК” – Армия за освобождение на Косово), а сега министри, народни представители, директори, областни шерифи, които размотават дрога, оръжие, занимават се с трафик на хора.. и много други причини, поради които има огромно напрежение между нас и тях. Има един закон за нас и съвсем друг за тях.. Но това е много по-дълбока тема на разговор..

– А какво ви е отношението спрямо сърбите? Преди време редовно пеехте “Jas te jebam Srbijo”
– Да, “Jas te jebam Srbijo” е стара песен, още от времето, когато Македония бе част от Югославия и самата песен бе като провокация към този югославски, комунистически режим, давайки ясен глас, че “Комити”-те сме за независима Македония.

Иначе като цяло, нямаме някаква омраза към сърбите. Много хора имат познати от Сърбия. Разбира се, има го това недоволство към тях, заради “братството” им с Гърция.
От фенска гледна точка, разбира се че винаги ще има съперничество ако играят отбори от двете страни, но трябва да се отбележи, че в миналото имаше период на някакви отношения с Войводина, Смедерево и Раднички Ниш, но вече не.

– Как се отнасят полиция, футболна федерация и медии към вас?
– Предстои приемането на нов закон за спортните събития, но не знам колко и за кого ще функционира. Предвиждат се големи наказания. Медиите, разбира се, правят от мухата – слон. Особено, когато са замесени наши групи, ако са албански, тогава и те и полицията си мълчат.

– Любимо място за гостуване и защо?
– Най-интересни винаги са гостуванията в Битоля, но тук може да се добави и Прилеп – градът на “Маймуните” от ФК Победа. Жалко е че техните общинари им унищожават клубовете и ги лъжат на всички избори, за да им вземат гласа.

– Твоя мечта свързана с Вардар?
– Мечтата ми за Вардар не е толкова за някакви успехи, колкото да се намери стабилен спонсор и да стъпи здраво на крака, да има управа, която иска истински Вардар и да работи за неговото добро, а не да гледа на него като начин за пране на пари и изпълняване на лични интереси.

Същото бих казал и за фен сцената, полека-лека да се отлъчат ония, които живуркат на гърба на другите фенове, които ходят на трибуната, заради лични си интереси и да злоупотребяват с останалите, заради което цялата група страда, и заради които много спряха да ходят на мачове, а така се губи и потенциалът за привличане на младите. Все пак, младите трябва да са тук, а ние по-старите да ги насочим към правилният път. Но не винаги е така, за жалост.. “На един Комита – трима доносници”..

– Благодарим за отделеното време, какво би желал да кажеш за финал?
– Поздрав за всички истински фенове, бъдете верни на своите групи, отбори и градове.

Интервю © ULTRAS-BULGARIA.net